Петко Тодоров

Петко Ю. Тодоров (1879-1916) е български писател, известен най-вече като автор на идилии и драми. Пише още и поезия. Автор е на драмите Зидари (1902, Първите (1907) и Змейова сватба (1910).
Петко Юрданов Тодоров е роден в Елена в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Баща му Юрдан Теодоров е член на Общия вилаетски съвет на Дунавския вилает от 1866 г., а през 1876 г. е назначен за съдия по делата на заловени участници в четите на Бачо Киро и Цанко Дюстабанов.[1] Сестра му Мина има връзка с Пейо Яворов. Петко учи в гимназията в Търново (1894-95). Като ученик се увлича от идеите на социализма, чете марксическа литература, създава литературни групи, устройва неделни четения.
През 1896 година заминава с брат си Христо за Тулуза, Франция, и постьпва в "Лисе насионал". Чете руска и френска литература (Александър Сергеевич Пушкин, Михаил Лермонтов, Лев Толстой, Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан и др.), сътрудничи иа в. "Ла Депеш", свързва се с френските общественици — Жан Жорес и др. Пише антимонархически статии.

Автор