Про львов [Йордан Радичков] (fb2) читать постранично

- Про львов (пер. Илья Владимирович Авраменко) 28 Кб скачать: (fb2)  читать: (полностью) - (постранично) - Йордан Радичков

 [Настройки текста]  [Cбросить фильтры]

Иордан Радичков Про львов

Земля наша бесплодная раждала лишь чечевицу, и отец мой, он просто возненавидел сеять всю жизнь чечевицу и ссыпать ее после в амбар, сеять и ссыпать, в амбар, где проклятущая амбарная моль все лето ждала эту чечевицу и точила в ожидании свои зубы, чтобы накинуться на нее сверху и выгрызть ей сердце.

Эта моль, милостивый читатель, она не как слон, который для начала ест мандрагору и лишь после этого возбуждается. Эта моль возбуждена и без всякой мандрагоры, и самым возбужденным образом точит зубы в свирепом ожидании чечевицы — когда же та появится в амбаре.

Отец мой проклял и амбарную моль, и чечевицу, и заявил, что теперь будет сеять исключительно львов.

Он привез львов, вспахал наше поле и начал засеивать ее львами.

Народ на соседних пашнях смотрит и глазам не верит. Они-то все чечевицу сеяли, и у нас львы раскидывались и ложились по бороздам.

Отец мой взял борону, заровнял посеянное, чтобы не слетелись птицы клевать наших львов.

Тогда соседи ввалились на нашу ниву и заявили отцу, что львы все равно сдохнут. Для пущей убедительности они пошли дергать одного льва за хвост, который торчал над пашней.

Дергали-дергали, тянули-тянули, и вдруг лев как взмахнет хвостом, так они все прямо разлетелись по воздуху, и между прочим, довольно долго летели, перед тем как грохнуться оземь.

Никто больше не смел ступить в нашу ниву.

Весной мы пошли взглянуть, как там львы.

Они уже взошли, и нива наша выглядела, как львиная кожа.

Пашни наших соседей бледные, там-сям топорщатся усики чечевицы, а наша нива блестит и источает львиное сияние.

Когда пришло лето, пошли мы жать львов, но каково же было наше удивление, когда оказалось, что нива наша вместо львов полна зайцев.

Матушка моя с проклятиями выдергивала зайцев, а отец мрачно вязал их вязанками и сваливал в телегу.

Соседи собирают чечевицу и помирают со смеху, как посмотрят на наших зайцев.

Осенью отец мой умер, и тогда уже я продолжил сеять на ниве львов и пожинать зайцев.

Соседи некоторое время смеялись, что я сею львов, а пожинаю зайцев, но потом прекратили смеяться, и стали смотреть на меня искоса. С какой-такой радости, шипели они, мы будем сеять чечевицу, а этот будет сеять львов! Он что, лучше нас?

Чтобы угодить соседям, я отказался от львов, и тоже стал сеять чечевицу. Тогда они начали издеваться за моей спиной, что из меня человека не получиться. Отец его, насмехались они, сеял львов, а этот взялся сеять чечевицу.

Лишь тогда я понял, что не нужно слушать соседей.

Сей львов, милостивый читатель, хоть и будешь пожинать зайцев! И может быть, в один день судьба вознаградит тебя, и среди драных зайцев тебя в ниве твоей встретит спокойно лев. Бог тебя благословит!


Бедната ни земя раждаше само леща и на баща ми му омръзна да сее цял живот леща, да я скубе и да я изсипва после в хамбара, дето проклетата гъгрица цяло лято си точеше зъбите и чакаше да дойде лещата, за да се нахвърля отгоре й и да изяде сърцето. Гъгрицата, милостиви читателю, не е като слона да яде най-напред мандрагора и чак след туй да се възбуди. Тя без всякаква мандрагора си е възбудена и по най-възбуден начин си остри зъбите в свирепо очакване да се появи лещата в хамбара. Баща ми прокле лещата и гъгрицата и каза, че ще почне да сее само лъвове. Той докара лъвове, изора нивата и почна да я засява. Хората от съседните ниви гледат и не вярват на очите си. Те всички сееха леща и само в нашата нива се мятаха лъвове и лягаха в браздите. Баща ми взе грапа, изравни посятото, за да не дойдат птиците и да почнат да кълват лъвовете. Съседите влязоха в нашата нива и казаха на баща ми, че лъвовете ще измрат. За по-голяма убедителност те отидоха да подръпнат опашката на един лъв, щото стърчеше над ораното. Теглиха я, теглиха я и по едно време лъвът като замахна с опашка, та ония се разхвърчаха из въздуха и много време хвърчаха, преди да тупнат на земята. Никой повече не посмя да стъпи в нашата нива. През пролетта ние отидохме да видим как са лъвовете. Те бяха поникнали и цялата нива изглеждаше като лъвска кожа. Нивите на съседите бледи, тук-там стърчат мустаците на лещата, а нашата блести и хвърля лъвски сияния. Като дойде лятото, отидохме да жънеме лъвовете, но както беше учудването ни, като вместо с лъвове нивата беше пълна със зайци. Майка ми проклина, скубе зайците, а баща ми ги връзва мрачно на снопове и ги товари в колата. Съседите скубят леща и ще изгинат от смях, като гледат нашите зайци. Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше